Скулпторът Величко Минеков пред „Време 2001”

Обичам Панагюрище, мразя мобилните телефони

-         Г-н Минеков, през изминалата година станахте лауреат на десетки отличия...

-         Да и това ме прави много щастлив. Получих награди от десетки места -  от пезидента, ордени, отличия. Разбира се, много ценя и наградата „Оборище”, която е особеано скъпа за мене, защото обичам Панагюрище.

-         Откъде идва тази любов?

-         Ами първо ние сме земляци. Освен това имам десетки приятели от този край. Но най-вече заради работата ми по мемориала „Априлци”. Тогава с колегите Крумов и Даскалов направихме нещо наистина значимо. А и поводът беше прекрасен  - 100 –годишнината от славното априлско въстание. Аз съм работил моите композиции наистина с много вдъхновение с преклонение пред подвига на панагюрци, с отговорност, с възхищение... Никога няма да забравя този период от живота ми.

-         Вие направихте изключително дарение на Пазарджик – експозиция на открито. Не ви ли е идвало наум да ги продадете и да вземете мното пари?

-         Творбите ми сега радват много хора. Освен това се вписват прекрасно в архитектурната среда на Пазарджик? Ноистина, приятно ми е като вървя в центъра и ги гледав. А аз поне веднъж-два пъти в месеца идвам в Пазарджик. Тук се виждам с приятели, с колеги. А и имам имного талантриви ученици. Та за работите ми – има ли смисъл да ми пълнят ателието? По добре е хората да ги виждат, да ги карат да мислят, да предизвикват чувства, размисли, емоции..

-         Колко всъщност, са творбите ви?

-         Ами, ако кажете 1000, няма да сбъркате. Веднъж, наскоро беше, почнах да ги броя, ама много бързо се отказах, защото и аз скамият се обърках.

-         А кой беше първата ви скулптура?

-         А, нищо впечатляващо. Глина, в час по рисуване в Пазарджик. Учителката ме попита дали съм се учил от някога, а аз не бях пипал глина дотогава. Толкова се трогнах, че оттогава няма спиране.

-         Синът ви също е скулптор, пречи ли му името Ви?

-         А, не, няма подобни комплекси. Той се занимава с металодизайн, специализира в Германия, уважаван преподавател е. Безспорно той е по-модерен автор.

-         Как се отнасяте към екстравагантните и модни напоследък „инсталации”?

-         Въпрос на творческо виждане. Една идея може да се представи по милиони, по милиарди. Щом има публика – защо не.

-         Странно е, че нямате мобилен телефон...

-         Мразя ги тези машинки, дразнят ме. Сигурно тази ненавист към телефонните разговори ми е останала от времето, когато бях ректор на Акадмията. Стотици пъти на ден : „Ало, ало, ало..”. Тогава ги намразих тези уреди.

-         Как минава един Ваш ден?

-         Ами всеки ден съм в ателието, поработвам по малко. Е, иначе обичам ежедневните радости – сутрешна разходка, кафенце, вестник. Разговори с приятелии, да си полегна пред телевизора. Не се оплаквам.